неделя, 29 ноември 2009 г.
Лежейки на бюрото, в близост до парното, слушайки само монотонният звук създаден от компютъа отново достигнах до въпроса - "Защо?".

Защо? Защо изчезнаха всички онези ценности, които крепяха поколения насам и бяха заменени от неща диктувани от супер-еготата на непокиси, убиици и утрепки? Защо когато спомена неща от сорта на "добра душа", "вътрешна красота" и "любов" те биват оплюти, стъпкани и заменяни с "идиот", "ненормалник" и "ибЪне". Какво става със света? Защо продължаваме да се самоунищожаваме по този грозен начин? Нима най-важното от това някой да ти е "приятел" е да можеш да се възползваш от него? Нима яденето на домашно сготвена храна да е "демоде" и "бабинско"? Нима любовта е просто секс до дисфункция на нечии полови органи, след което всичко бива затрито и забравено? Защо го правим? Защо оставяме психичното си здраве в ръцете на някого, който не иска да ни помогне, а иска да ви вземе парите, да се прибере и да си гледа модните ревюта и гадните певици по MTV, мечтаеки си да е на тяхно място. А какво стана с честта и достойнството? Къде изчезнаха тези ценности? Защо има "мъже" които си позволяват да посягат на жените си? Предполагам отговора на това се крие във факта, че много от днешните дами са забравили за ценностите и са решили да блудстват със всеки срещнат чичко с по-дебел джоб (ако ме разбирате).

Не. Не отричам, че все още има човешки същества, които могат да се нарекат "хора". Те са мили, вежливи, биха ти помогнали в тежък момент и не биха те предали. Но те се крият. Защо? Защото се срамуват от тези качества? Не мисля. Защото другите ги търсят. Онези бездушни същества ги търсят за да се сприятелят с тях, да свалят зашитата им и когато не очакват да ги изнасилят психично. Но защо? - За да се чувстват по-добре, знаейки че има хора, които се чувстват по лошо от тях самите. Това ги кара да имат себе си за нещо. Повдига ми се. Постоянно. Защо? Защото са навсякъде. На работното място, по улиците, в училищата и университетите, по шахтите.
Боли ме главата ... не мога повече. Пак ще легна пред клавиатурата. В ъгъла. Там ми е добре...

And even though we can't afford - The Sky Is Over.
неделя, 22 ноември 2009 г.
Labels: Така...време е за ъпдейт. Днешната тема е: За или против свиренето с компютъра?

Що е то свирене с компютър/виртуална група? :

Всеки китарист, свирил достатъчно дълго/ентусиазирано знае, че за истинската група заместител няма. Но не всеки китарист има щастието да свири в една, а нека си го кажем - тръпката от това да свириш сам не е чак толкова голяма. Е, да ще можеш да правищ купища грешки и никой няма да разбере, но чувството да свириш и до теб да се изтича остър ритъм от барабани е незаменимо...малко се отнесох. Така... виртуална група... това е комбинация от трептения генерирани от стерео/моно уредбата ви, намиращи началото си от програми като Guitar Pro, Power Tab и др. С тях, освен да преглеждате и пишете ноти и таблатури, можете също така да преслушваш композицията и по-важното за термина - можете да подбирате кои инструменти да се чуват. По този начин индивидът, пристрастен към инструмента си (ах колко невинно звучи) може да си генерира цяла "виртуална" група и да свири с тях до спукване на кубе/колони или късане на струна. Като цяло мисля, че това е добър начин за репетиране в домашни обсотятелства, но пък тогава най-вероятно ще очаквате почти перфектно свирене от колегите си (тъй като виртуалната група рядко греши).

Изкажете и вашето мнение по въпроса: За или против виртуалната група?