неделя, 27 юни 2010 г.

Той остана след всички, самичък до останалата от огъня тлеещата жар, замислен. Отново му се въртеше онази песен в главата – бавна, мека, но все така дълбока. Природната картина около него беше наистина забележителна, но той не ѝ обръщаше внимание – беше се съсредоточил в жарта, в игривата жар, жар приличаща на стотици малки светулки, светещи, загасващи, в перфектна хармония. Беше хладно, но той не го усещаше. Миризмата на пушека беше опияняваща. Продължителното заглеждане във все още тлеещата жар го накара да изгуби и малкото останало полезрение. Мелодията... текстът... все така задълбочаващи мисълта. Погледна малко над нивото на полезрението си – Луната прекарваше нежните си лъчи през величествените корони на дърветата. Луната беше единственият източник на светлина. Пушекът играеше плавно и елегантно през лъчите ѝ. Кривеше се във форми от животни до любим човек. Той ги наблюдаваше замечтано, носталгично, с очи изпълнени със спомени. Виждаше моменти на радост, моменти на тъга – виждаше места, за които само е чел и мечтал да иде. Видя образа на любимата си – все така красива, развяваща буйните си черни косѝ, усмихвайки му се нежно. Той протегна ръка, но не успя да я докосне – пушекът се разсея. Усети го – усети самотата и тъгата от спомена. Отново се загледа към огъня – този път по-сънливо, с полу-отворени очи. Светулките играеха все по-бързо. Той заспа, а жарта се възпламени и огънят отново заигра...


~Песента~
неделя, 13 юни 2010 г.

12 Юли, година 20ХХ

Температурата на сянка отново е 42.3 градуса. Все повече и повече растителност замира, ограничавайки кислородните ни запаси на 9,000 за възрастен и 4,750 за дете. Нивото на световният океан продължава да се качва (така е от последните 5 години), достигайки покраинините на Българово. Запасите ни от храна намалят в стабилна прогресия – остават около 25% зърно и 13% фураж за добитъка. Зеленчуците и плодовете са негодни за ядене – единственното им моментно свойство е пречистване на въздуха. Не е валяло от 4 месеца – надеждите ни за още питейна вода постоянно затихват. Единственият ни източник на сладка вода и енергия започва да пресъхва. Из развалините са намерени сметало и нотен учебник – крайно добри находки. От озоновият слой не е останало много – преблизителната му големина е с размерите на Германия и Австрия. Слънцето засилва радиацията си с оше 0.089%. Транспорт към столицата се очаква да мине след 3 дни (освен ако отново не е възпрепядстван от бандити, търсещи вода и храна). Лекарствата свършиха преди 2 седмици, а главнокомандващите "не могат" да ни отпуснат още. Трима души починаха от това; Изкуствените бели клетки поддаваха под натиска на вирус CHJ-073 разпространяващ се все по-бързо, мутирайки, адаптирайки се към извънредните условия, вземайки животи за да може да оцелее той. Нито една от религиите не предсказа подобно нещо. Нито една от тях не е споменавала за живот по-труден от Ада. Нито една не е предвиждала създаването на машини за забавяне на пулса с цел изразходването на по-малко кислород...


Ако това ви се струва като част от някаква странна пост-апокалиптична книга, то трябва да се огледате и да видите страховитата възможност от всичко това – ние не пазим природата, ние не гледаме напред в бъдещето, ние сме тези, които обричаме бъдещото и бъдещите поколения на такава ужасна съдба, затова НИЕ сме тези, които трябва да се спрем и да вземем необходимите мерки за да може по-горе изписания текст никога да не се случи.