понеделник, 4 октомври 2010 г.
Labels: , , , , Лято - ставаш по обяд, умираш от жега, забравил си вратата отворена и комарите са използвали лицето ти за шведска маса. Проклинаш деня още от момента, в който си вдигнеш главата от възглавницата. 14:00 часа - НЕ СЕ ПРАВИ НИЩО. Топлината е толкова непоносима, че единственото, което искаш да направиш, е да отпиеш няколко глътки студена вода и да се молиш да стане вечер. 17:30 - О ГОСПОДИ НЯМА ЛИ ДА СТАНЕ ВЕЧЕР?!
20:00 - Вече е хладно и можеш да излезеш навън и да се насладиш на аромата на развалени хранителни продукти и микроорганизми от съседния контейнер, разлагащи се сравнително бързо, благодарение на онази огромна топка пръдни наречена Слънцето. Вървейки по пътя, ритайки боклуци за да си направиш път, съзираш трупът на наскоро умряло куче - не, то не е било бито с камъни, умряло е от дехидратация - един от по-големите проблеми в това забравено от Бога време.

Но през зимата нещата са други...
Ставаш в доста ранния обед с мисълта за една чаша чай и козунак :3. Излизайки навън, всичко е прекрасно - кошовете, които до сега са били пълни с разбита техника и помията на дъртата съседка, сега са разкошни възвишения, покрити с чист, пухкав сняг. Трупът на кучето, разлагащ се от край време е замръзнал и в съответствие е спрял да мирише. Но и визуалната част се е подобрила - вече не се налага да гледаш разлагащата му кожа върху вече пожълтяващите кости - вместо това виждаш просто бял, девствен сняг...

Ах време на хипокритиката, колко много те обичам...