понеделник, 12 ноември 2012 г.
/!\ Който не иска да чета омразен пост нека просто прескочи този /!\

Днес ще поговорим малко по един въпрос, с който предполагам доста от вас са се сблъсквали - 'просяците'. Не, не говоря за хората  на които не им е останала друга опция освен милосърдието на другите, говоря за онези, които са решили, че работата е прекалено ... натоварваща и предпочитат да 'работят' това.
Днес ми се случи и на мен - седя си, чакам си транспорта, minding my own business и изведнъж от нищото една жена ме доближава и ми пита, дали мога 'да услужа' с 2 лева. След като й казах не просто ме изгледа презрително и започна да кръжи около мен. Това го ползват и медиите - втълпяване на чувство за вина - повдига ми се от този опит. След като ме доближи за втори път й дадох 1 лев - това беше четвъртия път в който й давам пари. Някой ще каже 'е, може и да няма опции за работа'. Има ли желание - има и начин. Виждал съм човек, който почти няма крака, но никога не ме е спирал да ми поиска пари - той събираше пластмаса и я рециклираше. Та, не мисля, че някой й е длъжен за нещо в този живот или поне не и хората, които не са й роднини. Някой друг ще си каже, че тя може да не е от онези, които просят вместо да работят, но съм я виждал и преди - с 2 пълни торби, заминаваща от Kaufland на някъде. Не знам как тази жена спи спокойно вечер, но това не е и мой проблем. Казах си (колкото и кофти да звучи), че това ще е последния път в който й давам пари, дори и да умира.

Съжалявам за хейта.