Блогът на г-н Латунов

Острие с което живях, острие с което сега умирам, послужи правословно един последен път, потърси едно последно сърце обковано в зло, открадни един последен живот изпълнен с болка, режи смело приятелю след което - довиждане.

-Sir Orin Neville Smythe Labels: влог , невидима публика , себеотражение , срив на контекста , latunov Днес мисля да ви запозная с малко от дигиталната етнография (наука за поведението) на Youtube и ще се спра с по-голямо внимание на влогърите (видео блогърите).
Докато на обикновения блогър му са нужни само клавиатура и (не е задължителна) мишка, при влогърите към тази апаратура се добавят камера и микрофон, но нека разгледаме камерата. Нека се замислим за малко...всеки път когато говорим на камерата (не, не е грешка) ние говорим в неизвестното. В такива ситуации се наблюдава феномена невидима публика. Този феномен е асинхроничен (не знаете кога ще бъде видян/кога ще получите отговор). Тъй като не знаете в какъв контекст ще попадне видеото ви (може да получите интересен ремикс на видеото си) контекстът на видеото се увеличава, но това води до другият феномен при влогването/правенето на видео - срив на контекста. Когато аз започнах да влогвам за пръв път, поглеждайки в камерата, усетих празнотата на това, да не знаеш с кого разговаряш. Точно това прави и създаването на новата "маска" с която ще се покажеш пред това ново общество толкова трудно за създаване, тъй като имаш чувството, че всички те гледат, а всъщност няма никой пред теб. Според Чарълз Куули (дано не съм го объркал) и идеята му за виждането за себе си през пречупено стъкло, човек познава себе си чрез това как възприема възприятие на другите за себе си. Но понеже няма никой срещу теб ти отразяваш най-чистата и най-искрената форма на твоят ид (себеотражение).

ИЗВОД: За да си влогър е нужно нещо повече от добра граматика и лиричен финес - нужна е смелост - смелост да се изправиш пред камерата без да се страхуваш от отсъждането на другите относно теб, тъй като влогването е отражение на себе си по начин, който рядко би показал дори и пред най-добрият си приятел.

Допълнителна информация: re-cog recognition - play from 3:10

Забавен цитат: "Some of the comments on YouTube make you weep for the future of humanity just for spelling alone, never mind the obscenity and the naked hatred."

-Lev Grossman (Time magazine, Dec 13th 2006)

Той остана след всички, самичък до останалата от огъня тлеещата жар, замислен. Отново му се въртеше онази песен в главата – бавна, мека, но все така дълбока. Природната картина около него беше наистина забележителна, но той не ѝ обръщаше внимание – беше се съсредоточил в жарта, в игривата жар, жар приличаща на стотици малки светулки, светещи, загасващи, в перфектна хармония. Беше хладно, но той не го усещаше. Миризмата на пушека беше опияняваща. Продължителното заглеждане във все още тлеещата жар го накара да изгуби и малкото останало полезрение. Мелодията... текстът... все така задълбочаващи мисълта. Погледна малко над нивото на полезрението си – Луната прекарваше нежните си лъчи през величествените корони на дърветата. Луната беше единственият източник на светлина. Пушекът играеше плавно и елегантно през лъчите ѝ. Кривеше се във форми от животни до любим човек. Той ги наблюдаваше замечтано, носталгично, с очи изпълнени със спомени. Виждаше моменти на радост, моменти на тъга – виждаше места, за които само е чел и мечтал да иде. Видя образа на любимата си – все така красива, развяваща буйните си черни косѝ, усмихвайки му се нежно. Той протегна ръка, но не успя да я докосне – пушекът се разсея. Усети го – усети самотата и тъгата от спомена. Отново се загледа към огъня – този път по-сънливо, с полу-отворени очи. Светулките играеха все по-бързо. Той заспа, а жарта се възпламени и огънят отново заигра...

~Песента~

12 Юли, година 20ХХ

Температурата на сянка отново е 42.3 градуса. Все повече и повече растителност замира, ограничавайки кислородните ни запаси на 9,000 за възрастен и 4,750 за дете. Нивото на световният океан продължава да се качва (така е от последните 5 години), достигайки покраинините на Българово. Запасите ни от храна намалят в стабилна прогресия – остават около 25% зърно и 13% фураж за добитъка. Зеленчуците и плодовете са негодни за ядене – единственното им моментно свойство е пречистване на въздуха. Не е валяло от 4 месеца – надеждите ни за още питейна вода постоянно затихват. Единственият ни източник на сладка вода и енергия започва да пресъхва. Из развалините са намерени сметало и нотен учебник – крайно добри находки. От озоновият слой не е останало много – преблизителната му големина е с размерите на Германия и Австрия. Слънцето засилва радиацията си с оше 0.089%. Транспорт към столицата се очаква да мине след 3 дни (освен ако отново не е възпрепядстван от бандити, търсещи вода и храна). Лекарствата свършиха преди 2 седмици, а главнокомандващите "не могат" да ни отпуснат още. Трима души починаха от това; Изкуствените бели клетки поддаваха под натиска на вирус CHJ-073 разпространяващ се все по-бързо, мутирайки, адаптирайки се към извънредните условия, вземайки животи за да може да оцелее той. Нито една от религиите не предсказа подобно нещо. Нито една от тях не е споменавала за живот по-труден от Ада. Нито една не е предвиждала създаването на машини за забавяне на пулса с цел изразходването на по-малко кислород...


Ако това ви се струва като част от някаква странна пост-апокалиптична книга, то трябва да се огледате и да видите страховитата възможност от всичко това – ние не пазим природата, ние не гледаме напред в бъдещето, ние сме тези, които обричаме бъдещото и бъдещите поколения на такава ужасна съдба, затова НИЕ сме тези, които трябва да се спрем и да вземем необходимите мерки за да може по-горе изписания текст никога да не се случи.

Labels: science pwnage хъ-хъ-хъ хъхъхъ....
Вечерта беше добра.
Докато говорех с моят добър приятел и колега dr. Alu си припомних нещо важно - не търси лошото във всеки изминал час - търси доброто във всеки малък миг. Първоначално мнението ми за вечерта беше по-различно - исках да повърна, препикая и дефекирам на душата на проклетата сграда. Нека обясня...започна още в 18:00 пред клуб "Шок" (едно време беше Планета Пайнер) - блъсканицата пред входа продължи половин час, охраната те претърсва не толкова за оръжие, колкото за патрончета алкохол (представи си да вземеш па да не си купиш от тях с 300% надценка - та то си е грях), музиката беше компилация от всички мазни хитове на Планета Пайнер от близките 10 години, размазващи хаУз пйесньъ и страшният DJ Хасан Pedro (както при всеки друг dj върви по формулата DJ + INSERT NAME HERE + Pedro/Fly/Dance/Boom/etc.), който успя да ги смеси в най-голямата шитня след 2 girls 1 cup. It sucked more than a whore with a vacuum cleaner.
Примирявайки се със всичко това решаваш да седнеш и да 'изчезнеш' мислено от това място и да се забиеш на концерта на някоя любима група - не можеш. Мрачните колони на смъртта ти промиват бавно и болезнено мозъка, убивайки клетка след клетка...dragging thee to the pits of hell. Добре, че намерих лист и химикал на масата...и какво да правя с тях? Ами да! Формула за пресмятане на количеството чист никотин в помещението: [формулата]. Но това не продължи дълго (все пак човек е щастлив само 10% от живота си).
За щастие ми бяха поверили полу-професионален фотоапарат - той ми беше надеждата за малко релакс и комфорт в това място, но уви не всичко излиза "по сметка" - всеки пети идиот ме спираше и караше да го снимам, а измежду тях се оказа, че има и хора, които просто искаха да ме "усетят" (не спирайки да ме стиска за бицепса за около минута, обяснявайки ми някви шитни). Очевидно така нямаше да я бъде, затова се насочих към друго - светещи гривни. Трябваше да има за всеки, но не са изчислили фактора "наглост"...както и да е, събрах няколко и успях да си сглобя второ сърце (понеже не исках моето да се корумпира). Но нали всяко действие си има иронично противодействие -_- ... щях да се натровя с течността от светещото ми сърце.