четвъртък, 26 януари 2012 г.
Labels:
бас
,
електроника
,
китара
,
кремона
,
латунов
,
поддръжка
,
разкачане
,
сглобяване
,
съвети
,
latunov
Здравейте! Мина доста време от както не съм писал нищо в блога, по една или друга причина (мързел), но преди няколко дни се сдобих с нов инструмент - Бас китара "Кремона":
След кратката фото сесия на китарката, реших да проверя как е техническата й част - екранация, спойки, хармоники и прочие. Оказа се, че има сравнително прав гриф и доста елементарна електроника:
[Click for a bigger image]
Та, блогът днес ще е точно за това - избиране и поддръжка на ел. инструмент.
Приоритетите, поне според мен са:
1) Тяло
2) Електроника
~~Тяло~~Първото нещо за което се оглеждаме е
грифа - той трябва да е прав. А как се проверява? - Общо взето на око :)
Погледнете този ъгъл на снимане - нисък, спрямо "лицето" на китарата. Сега, обърнете ъгъла на снимане на 180 градуса (гледайте от акустичната камера към ключовете) и изместете китара леко встрани (за да виждате страната на грифа) и воала! Ако грифът не е изкривен във формата на арка, то възможността да го изправите е приблизително равен на нула, но в противен случай някое друго завъртане на металната ос в грифа би оправила този проблем.
Второто важно нещо е
захващането на грифа към тялото. Тук ще съм сравнително кратък: Нямам вяра на грифове, които са само залепени (говорим за ел. инструменти) - Нямат ли 4 тежки болта и метална плочка - no no. А що се отнася до загубата на резонанс - работим с ел. китари - малко загуба на резонанс не е толкова страшно.
Хармоники - някои ще кажат, че хармониките могат да се настройват посредством магарето, но не е точно така - ако прагчетата не са сложени на правилна дистанция едно от друго, колкото и да се плюнчите по финото настройване на магарето - до никъде няма да стигнете. Правилото е доста просто - разстоянието от началото на грифа (отворена струна) до 12-то прагче трябва да е равно на разстоянието от 12-то прагче до магарето.
~~Електроника~~
По електрониката по-простите китари нямат кой знае колко за оглеждане - плавно въртене на потенциометрите, стабилно закачени копчета и вход и добра
екранация. Тъй като не всяка китара е
екранирана - силно препоръчвам, ако не знаете как да я занесета на някой да ви я екранира - намаля страхотно много шумът :)
Е, мисля, че е това - ако имате въпроси - оставете ги в коментарите.
понеделник, 4 октомври 2010 г.
Labels:
време
,
зима
,
латунов
,
лято
,
хипокрит
Лято - ставаш по обяд, умираш от жега, забравил си вратата отворена и комарите са използвали лицето ти за шведска маса. Проклинаш деня още от момента, в който си вдигнеш главата от възглавницата. 14:00 часа - НЕ СЕ ПРАВИ НИЩО. Топлината е толкова непоносима, че единственото, което искаш да направиш, е да отпиеш няколко глътки студена вода и да се молиш да стане вечер. 17:30 - О ГОСПОДИ НЯМА ЛИ ДА СТАНЕ ВЕЧЕР?!
20:00 - Вече е хладно и можеш да излезеш навън и да се насладиш на аромата на развалени хранителни продукти и микроорганизми от съседния контейнер, разлагащи се сравнително бързо, благодарение на онази огромна топка пръдни наречена Слънцето. Вървейки по пътя, ритайки боклуци за да си направиш път, съзираш трупът на наскоро умряло куче - не, то не е било бито с камъни, умряло е от дехидратация - един от по-големите проблеми в това забравено от Бога време.
Но през зимата нещата са други...
Ставаш в доста ранния обед с мисълта за една чаша чай и козунак :3. Излизайки навън, всичко е прекрасно - кошовете, които до сега са били пълни с разбита техника и помията на дъртата съседка, сега са разкошни възвишения, покрити с чист, пухкав сняг. Трупът на кучето, разлагащ се от край време е замръзнал и в съответствие е спрял да мирише. Но и визуалната част се е подобрила - вече не се налага да гледаш разлагащата му кожа върху вече пожълтяващите кости - вместо това виждаш просто бял, девствен сняг...
Ах време на хипокритиката, колко много те обичам...