неделя, 29 ноември 2009 г.
Лежейки на бюрото, в близост до парното, слушайки само монотонният звук създаден от компютъа отново достигнах до въпроса - "Защо?".
Защо? Защо изчезнаха всички онези ценности, които крепяха поколения насам и бяха заменени от неща диктувани от супер-еготата на непокиси, убиици и утрепки? Защо когато спомена неща от сорта на "добра душа", "вътрешна красота" и "любов" те биват оплюти, стъпкани и заменяни с "идиот", "ненормалник" и "ибЪне". Какво става със света? Защо продължаваме да се самоунищожаваме по този грозен начин? Нима най-важното от това някой да ти е "приятел" е да можеш да се възползваш от него? Нима яденето на домашно сготвена храна да е "демоде" и "бабинско"? Нима любовта е просто секс до дисфункция на нечии полови органи, след което всичко бива затрито и забравено? Защо го правим? Защо оставяме психичното си здраве в ръцете на някого, който не иска да ни помогне, а иска да ви вземе парите, да се прибере и да си гледа модните ревюта и гадните певици по MTV, мечтаеки си да е на тяхно място. А какво стана с честта и достойнството? Къде изчезнаха тези ценности? Защо има "мъже" които си позволяват да посягат на жените си? Предполагам отговора на това се крие във факта, че много от днешните дами са забравили за ценностите и са решили да блудстват със всеки срещнат чичко с по-дебел джоб (ако ме разбирате).
Не. Не отричам, че все още има човешки същества, които могат да се нарекат "хора". Те са мили, вежливи, биха ти помогнали в тежък момент и не биха те предали. Но те се крият. Защо? Защото се срамуват от тези качества? Не мисля. Защото другите ги търсят. Онези бездушни същества ги търсят за да се сприятелят с тях, да свалят зашитата им и когато не очакват да ги изнасилят психично. Но защо? - За да се чувстват по-добре, знаейки че има хора, които се чувстват по лошо от тях самите. Това ги кара да имат себе си за нещо. Повдига ми се. Постоянно. Защо? Защото са навсякъде. На работното място, по улиците, в училищата и университетите, по шахтите.
Боли ме главата ... не мога повече. Пак ще легна пред клавиатурата. В ъгъла. Там ми е добре...
And even though we can't afford -
The Sky Is Over.