сряда, 17 март 2010 г.
Има дете и то спи в канала
Не си затваряй очите - тя се вижда лесно
Тя не е твое дете
Тя е винаги чуждо
И тези, които изоставиш
те остават при мен.

И ЗНАЙ - ЩЕ Я ПРОНИЗВАМ КАТО НОЖ
ОСТАВИ Я ДА СЕ ГЪРЧИ ДЕН СЛЕД ДЕН СЛЕД ДЕН ОТ КРАТКИЯТ ЖИВОТ С мен.

Слушай сега внимателно и чуй как съм го планирал
Моля те нека ти кажа как ще бъде

Тя ще усеща болката, но няма да я разбира
Ще мисли, че това е съдбата й,
Но ние ще знаем, че съм аз.

И ЗНАЙ - ЩЕ Я ПРОНИЗВАМ КАТО НОЖ
ОСТАВИ Я ДА СЕ ГЪРЧИ ДЕН СЛЕД ДЕН СЛЕД ДЕН ОТ КРАТКИЯТ ЖИВОТ
С МЕН.

Та нека разбера
Ясен ли бях
Че ще усиля всеки разрез и всяка рана и всяка сълза от деството

Ще събера всяка нейна коричка
Осакатявам ръка
Бутам пръст във всяка рана, която направя
Кажи ми сега
Разбираш ли?
Разбираш ли
Разбираш ли?
Разбираш ли

И ЗНАЙ - ЩЕ Я ПРОНИЗВАМ КАТО НОЖ
ОСТАВИ Я ДА СЕ ГЪРЧИ ДЕН СЛЕД ДЕН СЛЕД ДЕН ОТ КРАТКИЯТ ЖИВОТ
С МЕН.

[Ако Бетовен му отпусне последната си музикална творба, тогава Мефистофелес ще се откаже от всичките си закани за детето, необратимо премахвайки всичките си зли създания и себе си от детето за вечни времена.]

[Бетовен веднага се обръща на другата страна, решен да даде последно "не". Но преди думите да излезнат от устните му, той пак поглежда през прозореца. Той се опитва да се обеди, че детето не значи нищо за него, особено сравнено с Десетата Симфония, но с всяка отричаща детето дума, тя се задълбава все по-надълбоко в душата му.]