четвъртък, 22 април 2010 г.
Вечерта беше добра.
Докато говорех с моят добър приятел и колега dr. Alu си припомних нещо важно - не търси лошото във всеки изминал час - търси доброто във всеки малък миг. Първоначално мнението ми за вечерта беше по-различно - исках да повърна, препикая и дефекирам на душата на проклетата сграда. Нека обясня...започна още в 18:00 пред клуб "Шок" (едно време беше Планета Пайнер) - блъсканицата пред входа продължи половин час, охраната те претърсва не толкова за оръжие, колкото за патрончета алкохол (представи си да вземеш па да не си купиш от тях с 300% надценка - та то си е грях), музиката беше компилация от всички мазни хитове на Планета Пайнер от близките 10 години, размазващи хаУз пйесньъ и страшният DJ Хасан Pedro (както при всеки друг dj върви по формулата DJ + INSERT NAME HERE + Pedro/Fly/Dance/Boom/etc.), който успя да ги смеси в най-голямата шитня след 2 girls 1 cup. It sucked more than a whore with a vacuum cleaner.
Примирявайки се със всичко това решаваш да седнеш и да 'изчезнеш' мислено от това място и да се забиеш на концерта на някоя любима група - не можеш. Мрачните колони на смъртта ти промиват бавно и болезнено мозъка, убивайки клетка след клетка...dragging thee to the pits of hell. Добре, че намерих лист и химикал на масата...и какво да правя с тях? Ами да! Формула за пресмятане на количеството чист никотин в помещението: [формулата]. Но това не продължи дълго (все пак човек е щастлив само 10% от живота си).
За щастие ми бяха поверили полу-професионален фотоапарат - той ми беше надеждата за малко релакс и комфорт в това място, но уви не всичко излиза "по сметка" - всеки пети идиот ме спираше и караше да го снимам, а измежду тях се оказа, че има и хора, които просто искаха да ме "усетят" (не спирайки да ме стиска за бицепса за около минута, обяснявайки ми някви шитни). Очевидно така нямаше да я бъде, затова се насочих към друго - светещи гривни. Трябваше да има за всеки, но не са изчислили фактора "наглост"...както и да е, събрах няколко и успях да си сглобя второ сърце (понеже не исках моето да се корумпира). Но нали всяко действие си има иронично противодействие -_- ... щях да се натровя с течността от светещото ми сърце.
Oh how crippled is my heart...
И за да е пълна вечерта, единственото нещо, което бях помолил познатите организатори бе игнорирано и бе заменено с "тия балони сини ли трябва да са или червени".
"-Ко съ уплакваш ъ? Няяше ли яки п*тки - не им ли глеъ задницитье?"

А, да. Нека не забравяме псевдо-аниме фенката, която не ме оставида дишам. Tnx for the reminder.
Но нека изкарам нещо положително от тази нощ. Тя беше колкото антипатична, толкова и колоритна от емоционална страна, оставяща както лоши, така и приятни спомени във дълбокото море на спомени.

П.П. След тази нощ сънувах кошмар.