събота, 13 ноември 2010 г.
Сигурен съм, че всички сте имали такива моменти: Правилото "най-простото нещо в живота е усложняването му" е било в пълният си блясък - партито върви, ти си с индивида, който все така харесваш и той ти отговаря подобаващо на това, нощта е ваша. Но изведнъж, всичко това се обръща наопаки - купонът замира, любимата проявява повече интерес към картината на стената от теб, а главата ти е толкова оплетена в мисли, напоени с алкохол, че не знаеш какво става и защо точно на теб. Тук драги читатели сте изправени пред 2 възможности: 1) Откажете се, очевидно няма смисъл; 2) Борете се до последната капка надежда в сърцето Ви; Познахте ли правилният отговор? Не, защото няма такъв. Животът не е нещо, което може да се реши с алгоритми или да се живее по наръчник (защото тогава няма да е твоят живот) - Животът ти дава възможноста да направиш нещо, за което ще съжеляваш или да не направиш нещо, за което отново ще съжеляваш. Естествено, имаше онзи момент, в който всичко изглеждаше толкова прекрасно и идеално, но в Живота, приятните мигове са едва 10%.
И ето ме отново на този кръстопът, опрашен, изпотен, с източени от Живота сили, но с плам надежда в сърцето, чудещ се накъде да поеме и дали това е бил правилният път, защото тези пътища нямат възможност за каране на задна...

И един последен съвет - живейте така, че да не съжелявате за нито един избор, защото, когато вяраваш, че това, което вършиш е правилно, то ТИ, драги ми читателю живееш живота.