вторник, 7 септември 2010 г.
Сигурен съм, че на всеки му се е случвало - да бъде привързан към нещо (някого), да го цени дълбоко, но то да изчезне. Любим, близък, роднина, ценен предмет със сантиментална стойност. Но какво правим, когато то изчезне? Депресия? Тъга? Отчаяние? Минавал съм през всичко това, но то не помага...Някои казват, че е добре, просто да се поплаче, ей така. Защо? Ще ти помогне ли да си го върнеш? Ще оправи ли белята, която се е сътворила? Вярно, някои твърдят, че това помага, но не забравяите, че на този свят има както нормални, така и акалофили, както хетеросексуални, така и хомо. За мен решението е само едно - трябва да се изправиш и да го преодолееш, защото не всеки път забунето може да се намери... Да успееш да намериш в себе си силата да се изправиш срещу всичко и да го превземеш със замах, защото това няма да изчезне, ако остане в паметта ти...

Светът не е нито лошо нито добро място - хората определят света с поведенията си. Нека се държим достойно.